„2026 г. е тук и Европа е под обсада“

2026 г. започва в условията на засилващ се натиск върху Европа. Това заявява в коментар за Politico ръководителят на европейското направление на Eurasia Group Муджтаба Рахман, предава News.bg.

Според него Русия увеличава външния си натиск чрез войната в Украйна, Китай подкопава индустриалната база на Европейския съюз, а Съединените щати, които вече на практика заплашват да анексират територия на съюзник от НАТО - подриват многостранния международен ред, върху който ЕС традиционно разчита. В един все по-транзакционен и по-малко кооперативен свят този ред изглежда все по-остарял.

И няма индикации тези процеси да се забавят.

Напротив - през настоящата година ерозията на нормите, върху които Европа е изграждала политиките си, вероятно ще се задълбочи допълнително заради слабото лидерство в рамките на блока, особено в т.нар. държави от „Е3“ - Германия, Франция и Великобритания.

В дългосрочен план най-сериозните екзистенциални рискове за Европа ще произтичат от трансатлантическите отношения. За европейските лидери запазването на ангажираността на САЩ към войната в Украйна беше ключова цел през 2025 г. Най-добрият възможен сценарий за 2026 г. би бил продължаване на ad hoc дипломацията и транзакционния подход, които доминираха през последните 12 месеца. Ако обаче възникнат нови заплахи в тези отношения - особено около въпроса за Гренландия - това крехко балансиране може да се окаже невъзможно.

Годината започва и без признаци за отстъпки от страна на Русия по отношение на условията ѝ за прекратяване на огъня или за готовност да приеме 20-точковия план САЩ-ЕС-Украйна. Причината, според Рахман, е убеждението на руския президент Владимир Путин, че военната ситуация за Украйна ще се влоши, което ще принуди президента Володимир Зеленски да приеме териториалните му искания.

Авторът обаче смята, че това е погрешна преценка. По негови думи, подкрепен от Европа, Зеленски ще продължи да се противопоставя на натиска от страна на САЩ за териториални отстъпки и вместо това ще засили ударите срещу руското производство и износ на енергия, наред със съпротивата по фронтовата линия. Това, от своя страна, вероятно ще доведе до увеличаване на руските въздушни атаки срещу украински градове и енергийна инфраструктура.

Въпреки това растящите военни разходи на Европа, покупките на американско въоръжение, финансовата подкрепа за Киев и санкциите срещу Русия - насочени и към енергийните ѝ приходи - биха могли да помогнат за запазване на статуквото от миналата година. Това обаче, по оценка на Рахман, е най-добрият възможен сценарий.